В землището на „старото село“ Беловица също са запазени основите на стария каменен мост над р. Геренска. През третия етап на строителството на язовира, в чашата му попада и местната църква „Света Троица“. Черквата е строена през 1882 г., изографисана е от Георги Данчов – Зографина, а впоследствие е обявена за паметник на културата. Въпреки че черквата попада в площта, която се предвижда да бъде заливана, тя е запазена. Днес тя е единствена сграда в землището на „старото село“ Беловица.
Отделянето от родното място и заселването в с. Царацово е било трудно за елешненци – първоначално хората са настанявани в квартири, а впоследствие сами са строили къщите си. Неблагоприятните условия през онези години се дължали и на факта, че преди изграждането на отводнителните канали, самото землище на с. Царацово било заблатено и мочурливо. Въпреки трудностите, жителите на Елешница са съхранили елементи от своята традиционна култура и история. Техните народни песни се помнят и пеят и до днес от по-възрастните хора. За съхраняване на традиционния фолклор е създадена фолклорна група „Дикани“, която пресъздава местните традиции, популяризира носиите и песните по време на различни празници, фолклорни надпявания, събори и фестивали.
Елешненци променят облика на с. Царацово не само с изграждането на своите нови къщи – отличаващи се по това, че са строени по две проекти възможности – номер 5 и номер 7, но и с тяхното активно участие в модернизирането на селото по време на социализма – изграждането на водоснабдяване и обществени сгради – читалище, здравна служба, училище, а след промените от 1989 г. и в строителството на местната църква „Св. Георги“.
Днес в центъра на село Царацово се намира паметникът от с. Елешница на загиналите участници от войните, до който са поставени паметни плочи на участниците в същите събития от село Царацово. Обединяването на героите е видимо и по линия на участниците в националноосвободителните борби – Иван Арабаджията и Генчо Динчов Джумайов, чиито имена носят улици в селото.
В самия край на социализма се засилва интересът към историята на село Елешница. На 6 юни 1989 г., по случай празника Св. Константин и Елена, в землището на село Елешница се провежда първият голям събор на изселниците. По време на събора е поправена селска чешма „Баталяската“. Този извор е каптиран през 30-те години на XX век и за него се твърди, че водата му идва от Средна гора, а при проливни дъждове от него излизала букова шума. По време на събора от 1989 г. е създаден и инициативен комитет, които предлага язовир „Пясъчник“ да бъде преименуван на язовир „Елешница“. През следващите години на мястото се провеждат още няколко събора, след което те започват да се провеждат всяка първа събота на месец юни в с. Царацово.
След 1989 г. настъпва и друга промяна – земите в землището на селото са върнати на техните предишни собственици, в резултат на което някои елешненци създадат свои стопанства и по този начин осъществяват своята мечта да се завърнат в плодородните бащини земи, неслучайно наричани „Малката Америка“. През последните години там функционират две стопанства за отглеждане на говеда. През 2019 г. елешненеца Димитър Ташев, собственик на едното от стопанствата, инициира създаването на параклиса „Свети Константин и Елена“, разположен на върха на местността „Костадиновден“.
Гората около язовира е обявена за горски и ловен резерват през 1955 г., част от международен парк „Ленин“. В неговата територия са засадени акациеви, борови и др. насаждения. Днес язовирът и землището на заличеното село Елешница са привлекателни за посещение както заради множеството тракийски могили, риболова, но и заради дивата природа и редките видове птици. Язовир „Пясъчник“ е част от защитена зона по Натура 2000 и е обиталище на малкия и голям корморан, сивата чапла, голямата бяла чапла и малката белочека гъска, която е най-рядката и застрашена гъска в Европа.
Събирането на материали по темата на проекта се осъществи благодарение на Елисавета Сандекова – секретар на НЧ „Дядо Иван Арабаджията – 1926 г.“ в с. Царацово и Надка Романкова – директор на Исторически музей – гр. Стрелча, както и благодарение на любезните ми събеседници: Бонка Калеева, Рангел Динков, Георги Калайджийски, Иванка Георгевска, Димитър Калеев, Стоян Попов, Димитър Коловски, Марин Цоковски, Георги Митов.
Текст и снимки: Валентин Воскресенски