През 1960 г., малко преди завиряване на язовир Тополница, е проведена спасителна археологическа експедиция от учени от Българската академия на науките (БАН) и Регионален исторически музей – Пазарджик, които извършват разкопки в м. Дреновска лъка и м. Белосията (4 км. северно от с. Мухово). Археолозите разкриват останки на две келтски селища, в които намират селскостопански инвентар, глинени съдове от различни епохи, сгради и предмети с култово предназначение, които датират от около III в. пр. н. е. (вж. Герасимов 1966). Тези находки не са единствените от землищата на двете села. За старо тракийско селище се споменава и в местността Креджа, намираща се в землището на изселената поибренска махала Стола. Към материалното наследство могат да бъдат отнесени и останките от т.нар. Курилска и Тропеврътска крепости, както и средновековната крепост Серсем кале (крепост „Мория“), намираща се по поречието на р. Мътивир. Останки от средновековни църкви и гробища са открити и край поибренската махала Кайрака, а в района на изселената махала Шишман се намира т.нар. Шишманско градище, за което се твърди, че там се е провело едно от последните сражения на цар Иван Шишман с турците. Преданието гласи, че българският владетел напуснал невредим крепостта, след което в знак на благодарност се поклонил за успеха си пред средновековна църква, откъдето мястото започнало да се нарича „Поклоненка“.
За културното наследство на двете селища свидетелства тяхната топонимия, която е съхранила спомена както за географската среда и природното обкръжение, така и за значимите исторически събития, свързани със заселването и живота на местните жители – чумните епидемии, хайдушките сборища, опожаряванията от турци, кърджалийските набези, Априлско въстание и др. Едно от преданията гласи, че през XIV в., по време на нашествието на турския военноначалник Лала Шахин паша, в непристъпните гори на Ихтиманска Средна гора се заселили бегълците от разгромената от него крепост Олимпия. Именно това били първите заселници на муховската махала Любница, която започнала да носи името на Любица войвода, дъщерята на войводата от превзетата крепост.[1] Преданията са съхранили и спомена за хайдутите Мирко войвода, Гроздьо, Богдан и мн. др., а някои местности носят имената на събития и личности, свързани с героични подвизи или с трагични загуби, резултат от турските своеволия над местното население – напр. вр. Станúслав – на изчезналия Слав, Червени вир – на кървавите води на река Тополница, в която били хвърлени убити турци, Дойчинова поляна – на която кърджалийски главатар прострелял войводата Дойчин и т.н.
Към наследството на селата могат да бъдат отнесени и сакралните места – местности, оброчища, църкви, свидетелстващи за християнската празнична система на Мухово и Поибрене. В много от изселените махали е имало оброчища – напр. в махала Павел е имало оброчище в местността Света Петка, където се е празнувало в първия петък след Възкресение Христово. В изселената махала Слатина е имало оброчище – каменен кръст, на Светите апостоли Петър и Павел. Оброчище на Св. Богородица е имало в махала Шишман. Общоселски събирания от поибренци са правени в местността Св. Никола, която попада в землището на изселената махала „Болчовци“. В местността Беглишки армани, в землището на махала Стола, се е провеждал голям общоселски събор на Васильовден, а в местността Кабъта се е провеждал събора в чест на Светите братя Кирил и Методий (Топузов 2008: 355 – 359). В муховското землище празници се провеждали на Гергьовска чукара, на която са правени големи курбани по случай Гергьовден. Част от потопеното християнско наследство е муховската църква „Св. Георги Победоносец“, която е построена през 1866 г., и която е била изрисувана на два пъти от зографи от школата на Станислав Доспевски. В двора на храма е имало висока камбанария с две камбани. През 2008 г. в с. Мухово, по инициатива на муховеца Николай Терзиев, е построена и открита новата църква „Св. Георги“. Тя се превръща в повод през следващите години на Гергьовден муховци от цялата страна да се събират в двора на храма и да правят курбан. Църквата „Св. Троица“ в с. Поибрене, построената през 1850 г., е останала непокътната от строителството на язовира, но днес не е поддържана и се руши. През последните години в някои от махалите на с. Поибрене са построени нови параклиси – „Св. Константин и Елена“ в изселената махала Кайрака и „Св. Спас“ в махала Сърбиново. И пред двата от тях са построени големи навеси с пейки и маси, които да събират завърналите се поибренци и техни потомци по време на храмовите празници.
Към материалните следи на наследството могат да бъдат отнесени и останките от създадените преди изселването обществени сгради, стопански и жилищни постройки, пътна инфраструктура и др. Маркери на общностния живот преди изселването са техните училища. Първото училище в с. Поибрене е създадено през 1830 г., а през 1881 г. е построена новата му сграда, за която е имало идея да бъде реставрирана, но днес вече е почти съборена. Общият брой на училищата в Поибрене е бил 7, а част от тях са имали самостоятелни сгради с класни и учителски стаи, трапезарии, библиотеки и големи училищни дворове. Сред училищата са „Петър Берон“ в махала Тропев рът, с годишна посещаемост до средата на XX в. от около 50 деца, училище „Св.св. Кирил и Методий“ в махала Шиековци, където през 1945/6 г. се обучават близо 80 деца, училище „Делчо Спасов“ (първоначално „Отец Паисий“) в махала Алачовец с посещаемост от около 80 деца, училище „Христо Ботев“ в махала Кайрака с около 50 деца. Училища е имало и в махалите Шишман, Сърбиново и махала Болчовци, за която се твърди, че е родното място на писателя Димитър Стоянов. В с. Мухово също e имало 5 училища в махалите Любница, Ратьовица, Нейкьовци, Дреново, както и в централната част на село Мухово. След като започнало строителство на язовир Тополница, броят на учениците намалява, занятията са прекратявани, а училищата постепенно са закривани. В летописната книга на Народното първоначално училище в махала Шишман от 20 август 1954 г. четем следните последни редове написани от учителя Лука Бодуров: „На 19.VIII.1954 год. се закри училището, понеже населението от махалата се изсели и останаха само 6 деца на родители за училището, които ще се изселят по-късно“. Днес от общо 12-те муховски и поибренски училища съществува само ОУ „Свещеник Недельо Иванов“ в с. Поибрене.
Текст и снимки: Валентин Воскресенски
Цитирана литература:
Герасимов, Т. 1966: Келтски селища по горното течение на р. Тополница. – В: Известия на Археологическия институт, XXIX, стр. 133 – 163.
Топузов, Н. 2008: Село Поибрене, страници за неговото минало. Пазарджик: Роден край.
[1] ДА – Пловдив, ф. 2038, оп. 1, а.е. 3
Тази снимка тук – Разрушената сграда на училището в махала Нейкьовец (Мухово), не е от разрушената сграда! Както се вижда – тази сграда си стои – и до ден днешен. Това на снимката е старото училище в Нейкьовец, а това което е разрушено, е новото, но то го няма и няма как да бъде снимано, освен основите му, само те стоят още, но вие тях не сте ги снимали, защото не знаете от какво са. Те са точно при паметника на Кискинов (ограден е с малка оградка и вече е доста занемарен) – до асфалтовия път за село Мечка (сега Оборище). Сградите на двете училища са били съвсем близо. Няма как да не го знам добре, защото майка ми е учила в новото училище до изселването на семейството в Пазарджик (била е на 9 год.). Голямата и сестра дори го е завършила! Новото училище е разрушено след избухването на „димукрацията“, след като тогавашния кмет е дал сградата на някакъв тип от Панагюрище и той я е използвал за строителен материал – изнесъл тухлите и камъните. Това го знам от наш роднина, участвал в разрушаването, който и до сега живее в Мухово. А сградата на старото училище (това на снимката ви) понякога изглежда се използва за обор от малкото останали жители на Нейкьовец, ако се съди от това, което съм видял и снимал. Всъщност имам много актуални снимки от изоставените Муховски махали, които съм обиколил всички и до сега пак си ги обикалям, но това е друга тема….