Към наследство на двете села се отнасят и значимите моменти от тяхната история, някои от които са се превърнали във важна част от културната им памет. Такъв момент е участието на местните в Априлското въстание. През 1870 г. Васил Левски посещава с. Поибрене, където в къщата на Делчо Уливеров създава революционен комитет. На 10 февруари 1875 г. въстаниците положили клетва пред Георги Бенковски, след което изпратили двама свои делегати на събранието в Оборище – Делчо Иванов Уливеров и Влад Ненов Пашов. Революционен комитет е създаден и в село Мухово, когато през 1876 г. там също пристигнал Гаврил Хлътев, а на събранието в Оборище са изпратили двама делегати – Вълко Стойков и Продан Ружинов. След като въстанието било обявено, в Поибрене дошла Хвърковата чета, към която се присъединили местните въстаници – поп Недельо Иванов, който станал кръстоносец на четата, Делчо Уливеров, Влад Пашов и Антон Зяпков. Към четата на Георги Бенковски се присъединили и 8 жители на село Мухово. При потушаването на въстанието Поибрене е опожарено, убити са 6 души, а местното населението е подлъгано да се предаде, след което е затворено в църквата „Света Троица“. Там, преданието гласи, поибренци са щели да бъдат избити до крак, но в последния момент дошъл пратеник със заповед да не се закача мирното население. Муховци обаче имали по-злочеста съдба. Те се присъединили към въстаническия пункт под вр. Еледжик. Там успели до 2-ри май да удържат атаките на редовната турска войска на Хасан паша, след което тръгнали да търсят спасение в горите на Средна гора. Тогава муховските махали Бежан, Нейкьовец, Любница, Алагьозица, Кошушлек и Гигово равнище били опожарени, а голяма част от настигнатото местно население избито. Част от заловените са обесени в Самоков, Ихтиман и София, а други са заточени. След Освобождението поибренци и муховци участват ежегодно във възпоменанията за Априлското въстание в местността Оборище и при вр. Еледжик, а в по-ново време изграждат свои паметни знаци за участниците във въстанието. В центъра на новото с. Мухово има паметник с имената на 42-ма муховци, убити по време на въстанието, а в село Поибрене са издигнати отделни паметници на свещеник Недельо Иванов, на Делчо Уливеров, както и на лобното място на 6-мата убити поибренци. Днес в музейната историко-етнографска сбирка към читалище „Зора“ в с. Мухово се съхранява бъклицата, с която Георги Бенковски е бил посрещнат от муховци, и с която е водил хорото под вр. Еледжик (Киряков 2009: 45).
Друга значима страница от историята на двете села, която не е толкова добре представена, е участието на местното население във войните за национално обединение. Много муховци и поибренци са участвали в редиците на 27 Чепински пехотен полк и са се сражавали рамо до рамо по бойните полета по време на Балканските, Първата и Втората световни войни. От село Поибрене е имало 6-ма офицери от щаба на полка, а общият брой на загиналите през войните от това село е 189 души (Топузов 2008: 248). Десетки са убитите български войници и от село Мухово. Само през Балканските войни (1912 – 1913) то е дало повече от 20 загинали (Готев 2006: 94). И в двете села няма паметен знак, който да възпоменава загиналите участници във войните. Част от имената на загиналите са изписани на паметника на 27 Чепински пехотен полк в гр. Пазарджик.
Другият значим момент от историята на Мухово и Поибрене, който се е превърнал във важна част културната памет на двете села, е Септемврийското въстание и антифашистката съпротива. През 1923 г. муховци взимат активно участие в Септемврийското въстание, а през следващите години в Средногорието действа т.нар. Кискинова чета, ръководена от основателя на комунистическата партия в село Мухово – Йордан Кискинов. През 1925 г. местни комунисти стават жертва на масово убийство в местността Ушите край Ихтиман, а скоро след това други 22-ма муховци, ятаци и участници в Кискиновата чета, са убити без съд и присъда край гр. Панагюрище. Общият брой на убитите антифашисти от село Мухово през този период е 52-ма души, с което то се явява едно от най-пострадалите от община Ихтиман (вж. Кринчева и Иванов 2005). По време на социализма тези трагични събития са добре експонирани и се превръщат в основен елемент от локалната култура на паметта – изградени са множество паметни знаци за героите – антифашисти, пред които до 1989 г. са се провеждали и ежегодни възпоменателни чествания. На особена почит е бил местният антифашист Йордан Кискинов (някъде името му е изписвано Кескинов), в памет на когото са издигнати монументи в центъра на село Мухово, в родната му махала Нейьовец, както и на лобното му място в с. Копривлен (Хаджидимово). За увековечаване на паметта за загиналите антифашисти от 1923, 1925 г. и 1944 г. също са издигнати паметни знаци, а през 1986 г. е създадена и историко-етнографска музейна сбирка към читалище „Зора“, в която е представена тази страница от близкото минало. В с. Поибрене антифашистите и участниците в партизанското движение също дълги години са били на почит. Местният герой, на който е кръстено и поибренското читалище, е 17-годишният ятак на партизани Ванчо Владов Пашов, убит през 1943 г. Музейна сбирка е създадена и в неговата родна къща. След политическите промени от 1989 г. отношението към антифашистките паметници рязко се променя и те започват да се възприемат като елементи на тоталитарна идеология, в резултат на което част от тях са занемарени и изоставени, а други са унищожени.
Цитирана литература:
Готев, Й. 2012: Историята на село Мухово. Пазарджик: Ираник – М.
Киряков, П. 2009: Носталгия за село Мухово – останало на дъното на язовир „Тополница“. София: Жарава.
Кринчева, Й., Т. Иванов (съст.) 2005: Алея на безсмъртните. София: Йозеф Кнехт.
Топузов, Н. 2008: Село Поибрене, страници за неговото минало. Пазарджик: Роден край.
Текст и снимки: Валентин Воскресенски