Язовир „Цонево“ (преди „Георги Трайков“), разположен в Източна Стара планина, е един от най-големите язовири в Източна България. Предназначен е за промишлено водоснабдяване и напояване. Водите му улавят река Луда Камчия (извира под връх Вратник в Сливенския балкан, тече през котленските села Ичера и Градец, влива се в язовира до местността „Чудните скали“, изтича от язовира при село Цонево, а при село Величково заедно с река Голяма Камчия стават река Камчия). Строителството му е между 1971 и 1974 г., но изселването на част от село Аспарухово и потопените села започва през 1969 г., когато е взето решение за строителство на язовира. Оттогава датират и някои „спасителни мерки“ по проучване и събиране на археологическо, етнографско, фолклорно наследство в землището на няколко села в Дългополска община, най-известното от които е Аспарухово (Чéнге).
През периода 20 – 24 юли 2020 г. двамата (Венцислав Димов и Лозанка Пейчева) осъществихме проучване на язовир „Цонево“ и селата, свързани с него: работихме на терен и в архиви в гр. Варна, гр. Дългопол, с. Аспарухово, с. Цонево, с. Дебелец, с. Добромир.По време на командировката посетихме Държавен архив – Варна и Регионален исторически музей – Дългопол, където издирихме и проучихме архивни материали, литература, снимки и други артефакти, свързани с традицията и паметта на потопени и частично потопени селища (главно с. Аспарухово) под язовир „Цонево“. Прегледани и частично копирани бяха над 20 архивни единици от 10 фонда от ДА Варна.
По-голяма част от времето и усилията ни бяха посветени на теренна работа: посещаване и заснемане на селата на брега на язовира, срещи и разговори с жители на потопени селища и техни наследници; интервюта с музейни работници, читалищни дейци, представители на общинската и селска власт. Със съдействието на местни институции и локални сътрудници намерихме и преснехме читалищни и лични фотоархиви, филми, летописни книги, стари публикации, както и местни вестници и няколко нови книги, свързани с традициите и историята на проучваните селища. Основен акцент в работата ни бе улавянето в „моментна снимка“ на фолклорната и песенната традиция на частично потопеното село Аспарухово (Ченге): такава, каквато се съхранява и представя от местните нейни носители сега, както и запечатаната в книги, фотоалбуми, лични и институционални архиви някогашна традиция или по-сетнешни нейни ревитализации. Вниманието ни бе съсредоточено върху изследването на фолклора и знанието за него като опора на паметта, какъвто е случаят със село Аспарухово, което още преди частичното му изселване и заливане, още в края на 1960-те предизвиква вниманието на музейния деец Димитър Златарски и младия му сътрудник тогава, фолклориста Анчо Калоянов – една среща, която до голяма степен чертае траекторията и на днешното изплуване на потопеното наследство изпод водите на язовир „Цонево“.
Отправна точка за теренните ни проучвания бе с. Аспарухово (през Средновековието името на крепостта и селото до нея е Овчага, след XV в. засвидетелствано като Чéнге, след 1934 г. е преименувано на Аспарухово, защото според Карел Шкорпил жителите му били наследници на Аспаруховите българи), в което днес се развива язовирен туризъм. Самите аспаруховци включват в това понятие както гостуване и отдих в нароилите се през последните години хотели и къщи за гости на брега на язовира, така и ресурсите на местните природни забележителности (например – „Чудните скали“) и риболова в язовира, актуално развивания „сватбен туризъм“, т. нар. „селски туризъм“, важна част от който е местната фолклорна традиция и нейното представяне (в момента, главно от женска група за автентичен фолклор „Сминена китка“ и танцов състав „Ченгенско хорце“, с етнографска сбирка в читалището, местни носии, с календарни ритуали (Коледуване, Кукери, Лазаруване, Еня), с нов фолклорен фестивал „Ченге пее и танцува“ (първо издание през 2018 г.); в близкото минало – етнографски комплекс).
На терен бяха осъществени срещи и интервюта с жители на село Аспарухово, при които бяха записани (аудио- и видеодокументирани) песни и танци, биографични разкази за живота и традицията на старото село на брега на „ряката“ (така ченгени наричат останалата на дъното на язовира река Луда Камчия), които могат да се използват и като материал за реконструиране на традицията и нейните трансформации преди и след язовира: поминък и бит, календарна обредност, семейни ритуали и жизнен цикъл, нови ритуали и роля на читалището, местна топонимия и антропонимия, традиционни облекло и кухня и т.н. Опитахме се да реконструиариме образите на локалната традиция през разказите на три поколения аспаруховци: най-възрастните ни информатори са родени през 1930 и 1931 г., най-голямата група събеседници са родени през 1950-те, а най-младите – между 1970 и 1975 г.
Важна роля в съхраняването на традицията на Аспарухово има местното читалище. В процеса на теренна работа бе сравнена картината на читалищната дейност преди построяването на язовира според архивни източници, етнографска сбирка с включени в нея архивни снимки в читалището, спомени на участници в групите; и функцията на читалището през последните години според летописната книга на Читалище „Добри Иванов – 1894“, разкази на ръководители и участници в читалищните групи, лични фотоархиви. По време на теренната работа бяха документирани репетиция на женската фолклорна група „Сминена китка“ в Аспарухово и срещата на жените от групата с ученички от Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски”, Варна, които са част от проекта „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят“, започнат през 2009 г. под ръководството на Елеонора Николова, преподавател в НГХНИ.
Една от приоритетните задачи на проучването бе да се регистрира паметта за селото и нейните визуални свидетелства, пазени от локалната общност. Бяха заснети лични колекции от традиционни носии, издирени и преснети лични фотоалбуми и родови истории в снимки, правени между 1930-те и 1990-те. Визуалните свидетелства, събрани по време на теренната работа, включват много снимки, аудио- и видеозаписи на певци и разказвачи от село Аспарухово, направени в читалището, кафето до него, в домовете на нашите събеседници. По време на командировката бяха регистрирани като текстове, звукозаписи и видеозаписи стари песни и ритуални хора от с. Аспарухово, изпълнени от отделни участници в ГАФ „Сминена китка“ при Читалище „Добри Иванов“, Аспарухово и от цялата група; видео-документирана бе среща с кмета и групата; заснета бе среща на групата с участнички в проекта „Аспарухово – бъдеще за фолклорния свят“. Преснети бяха няколко книги, свързани с традициите на с. Аспарухово, които съхраняват читалищната библиотека и жители на селото.
По време на командировката бе направен опит да се документира по-малко известната традиция на други потопени села, наследници на които живеят днес в с. Цонево. Проведохме срещи и интервюта с местни хора и преселници, с представители на българската и турската общност. Преснета бе летописната книга и на читалище „Пробуда“ в Цонево и читалищния фотоархив. Събраните материали включват снимки от селата Цонево и Дебелец: жители и събеседници, къщи и улици, язовира от различни гледни точки, землищата на старите потопени села Голямо Делчево и Дебелец.
Значителната като обем и събрани материали работа за скромния петдневен период на теренно проучване около язовир Цонево има своето обяснение както в предварителната подготовка и разпознаваемостта на изследователите от местната общност (единият от екипа на проучването е изследвал аспаруховската традиция като участник в две студентски фолклорни експедиции през 1984 и 1985 г.; двамата познават изявите на местните фолклорни групи като членове на жури и експертни комисии на събори и фестивали); така и на контактите и помощта на локални изследователи, музейни и архивни специалисти; на местни лидери на общността и активни участници в културния живот. Дължим персонална благодарност за сътрудничеството на: Владимир Владимиров, началник на ДА-Варна и Румяна Казакова, директор на Историческия музей в Дългопол; на кмета на с. Аспарухово Мария Георгиева; на читалищните дейци (настоящи и бивши секретари, библиотекари) от Аспарухово и Цонево Стефка Вълчева, Румяна Петрова, Лозанка Янкова, Добринка Атанасова; на участниците в група „Сминена китка“ от с. Аспарухово: Петя Златева, Станка Христова (Таня), Железна Неделчева (баба Джена), Атанаска Христова и съпруга ѝ Стоян и др.
Във връзка с работата по проекта са ползвани материали на изследователи с принос в конструирането и изследването на локалната традиционна култура и практиките на културно наследство (с някои от тях са проведени и разговори): проф. Анчо Калоянов (инициатор за създаване на етнографския резерват в селото, участвала в спасителното събиране на фолклорната култура и археологическото наследство на Ченгенския край преди заливането от язовира, автор на ключовото изследване за песенния и ритуалния фолклор на с. Аспарухово „Добър юнак с добра коня“ (1986), както и на трилогия, свързана със селото – романите „Димитър Злочести и войводата Патрев“, „Див огън“, „Девети“) и проф. Тодор Моллов (бивш уредник на етнографския и фолклорен отдел на ИМ Дългопол, преподавател по фолклор във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“).
Текст и снимки: Венцислав Димов и Лозанка Пейчева