За да се решат проблемите с питейно-битовото водоснабдяване на градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Полски Тръмбеш, Дряново, Елена, Златарица и селищата в района, през март 1968 г. започва строителството на язовир „Йовковци” – един от язовирите с национално стратегическо значение. На 27 декември 1977 г. е началото на завиряването, на 25 април 1979 г. е първото пускане на вода от язовира, строителството на който завършва през 1981 г. Язовирът, изграден на река Веселина и притоците ѝ, е разположен на 25 км югоизточно от град Велико Търново и на 11 км западно от град Елена[1]. В процеса на изграждането на язовира под водата остават цялото Йовковци и няколко махали в бившите Еленска околия, Шилковска община: Кръстевци, Зингиевци, Витьовци, Караджовци, Писараци; както и част от Шилковци и Раювци.
За да потърсят следи от потопеното наследство в устната памет (спомени и биографични разкази), в печатното слово (песенни сборници, мемоари и краеведска литература), в материалните следи (църкви и икони, паметници и надгробия, музейни експонати и снимки), между 18 и 22 август 2020 г. Венцислав Димов и Лозанка Пейчева са на терен в Еленско, около язовир Йовковци: в град Елена и по селата и махалите Вълчовци, Яковци, Балуци, Бръчковци, Баевци, Шилковци, Средни колиби, Раювци, Къпиновския манастир „Свети Никола“. Отправна точка на теренното проучване е Музеят на Възраждането „Иларион Макариополски“ в град Елена, който всъщност е архитектурно-историческия комплекс, включващ: музей „Даскалоливницата“ с експозицията „Елена през епохата на Възраждането”; най-старата в региона църква „Св. Никола”; Камбуровият хан (пренесен от потопената махала Йовковци) с етнографската експозиция; експозиция от икони и стенописи от изоставената църква в Шилковци в приземието на „Даскалоливницата“; по-новият храм „Рождество на Пресвета Богородица“ с надгробия на видни еленчани в двора му. Първи сътрудници в теренното проучване на проектния екип и респонденти са Ваня Сиракова, директор на Музея на Възраждането и Елена Иванова – уредник отдел „Етнография“ в същия музей. Те препоръчват краеведска и историческа литература за потопените селища и църкви, дават информация за местата на потопените селища върху работна карта, заедно с тях са осъществени няколко теренни пътувания около язовира. Музейният комплекс, старите храмове и техните икони, дори гробовете в църковния двор (единият е на изтъкнат местен краевед – учител, син на свещеник), потвърждават това, което Сиракова и колегите ѝ казват: „Почти на всеки ръкав на язовира е имало село, махала“; „Самите имена показват, че селищата са създадени от грамотни българи: Писараци е основано от писмовни хора, бягали от Търново; Болерци – от там има зографи; Граматици – това са грамотни хора“; „Черковища имаше край тях“; „Където е имало керемидка, там е имало училище или читалище“[2].
По време на проучването са документирани (аудио-, фото- и видео-) няколко интервюта с местни хора, които са свидетели на обезлюдяването на старите махали, строителството на язовира, съхраняването на паметта чрез личните усилия на краеведи и институции. Дължим благодарност за отделеното време и споделената памет и знания на Ваня Сиракова, музеен деец от няколко десетилетия и потомствена еленчанка с роднини в една от разположените около язовира махали; Елена Иванова от Музея, споделила пътуванията ни на терен; Стефан Йорданов Стефанов от с. Гърдевци – наследник на род от потопеното село Зингиевци, син на местен краевед и председател на местното читалище, който ни посрещна в дома си и ни предостави автобиографията на баща си; Сава Ковачев от гр. Елена – участвал като шофьор в строителството на язовира и сладкодумен разказвач. Ще си спомняме за срещите с Валентина Христова от с. Вълчовци, бивша учителка, вдовица на краеведа Петър Христов; с художника Димитър Димитров от Вълчовци.
Посетени са села и махали, частично потопени или разположени в непосредствена близост до язовир Йовковци: Яковци, Бръчковци, Вълчовци, Балуци, Вързилковци, Донковци, Баевци, Гърдевци, Ребровци, Средни колиби, Раювци. Заснети са различни ръкави на язовира с прилежащи махали и местности, както и свързаните с язовира водосборни райони в околностите на Къпиновския манастир.
В горичка на брега на язовира след ръкава към Вълчовци Елена Иванова посочва старо гробище с няколко надгробни камъка – може би на потопените махали Писараци или Витьовци. Заснети са и старите гробища на частично потопеното Раювци, което днес има само десетина живи постоянни жители, но много „виладжии“ и гости на атракциите около комплекса на Вълчан войвода (за тях – по-долу в текста).
В Шилковци, частично потопено от язовира, са заснети руините на църквата „Св. Архангел Михаил“ и паметника на падналите за свободата на Родината. Храмът, строен през 1847 г., е рухнал през 1998 г., т.е. не е потопен от язовира, но борбата за памет, свързана с него, е част от отвоюването на потопеното наследство от забрава. Икони от пустата днес църква на брега на язовира и стенописът „Страшният съд“, изографисан от тревненските зографи Захари и Кънчо Цаневи, който е бил в притвора на храма, са спасени, реставрирани и изложени днес в приземието на музей „Даскалоливницата“ в Елена – един процес, който се развива между 1984 и 1987 г.(тогава експозицията с иконите и стенописа е окончателно експонирана и осветена), съдържа интересни истории за диалога на местни културни дейци и църковни власти, за труда на реставратори и не на последно място, за благородните усилия на тогавашния директор на Музея в Елена Здравко Моллов[3]. В двора на изоставената църква буренясват войнишки паметник и надгробията на свещеници, служили в храма на Шилковци преди построяването на язовира.
В Къпиновския манастир „Св. Никола“ са потърсени пренесените от потопената църква „Свето Богоявление“ в с. Йовковци икони, за които има непроверена информация. Според сестра Елена, единствената монахиня в манастира, една е иконата от потопената църква, която днес може да се види извън иконостаса в манастирската църква „Свети Николай Чудотворец“.
С помощта на местните сътрудници и информатори от проектния екип са заснети, копирани или придобити книги и документи, свързани с историята, традиционната култура и поминък, фолклора и топонимията, читалищната дейност в еленските селища в района на язовир „Йовковци“ от фондовете на исторически музей Елена, библиотеката на читалище „Напредък“, отдел „Краезнание“ в Елена, от няколко лични библиотеки и колекции. Сред най-ценните придобивки са: фототипното издание на Еленски сборник, книги на краеведите Христо Станев, Христо Медникаров, Васил Славов, Петко Петков, Стоян Медникаров, Михаил Развигоров, Бойка Иванова и др., ръкописната автобиография на Йордан Стефанов Недев от Гърдевци (р. 1907 г. в махала Зингиевци). Със съдействието на колегата от проектния екип Валентин Воскресенски, работил по същото време в ДА Велико Търново, са придобити архивни снимки (папка с 34 снимки, правени от Ради Радев между 1976 и 1978 г.), които илюстрират разказите за старото Йовковци, църквата и воденицата, строителството на язовира.
По време на теренното проучване не са регистрирани местни музикално-фолклорни репертоари, не е открита звукова памет за обредни цикли и песни (каквито, например, са изпълнявани „на живо“ и записвани на терен от наследници на традицията на потопени села под язовирите Жребчево, Овчарица, Копринка или Цонево), за народните песни от потопените махали и села са открити само свидетелства в специализирана литература (сбирката „Фолклор от Еленско“ на Михаил Арнаудов, СбНУ, кн. XXVII, 1913; Еленски сборник, Книга I; дипломна работа от архива на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и др.). На организираните празници с фолклорна програма звучат народни песни от други региони. Така например, по време на теренното прочуване бе наблюдавано и заснето като музикално събитие „Лятна вокална вечер на ученици от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, Котел, с вокален педагог Димитринка Динева – концертна програма с композиторски обработки на народни песни, заучавани оп време на майсторски клас, провеждан в околностите на язовира.
Местната песенна традиция е замлъкнала, но язовир Йовковци и прилежащите махали имат ново лице, при това едно от най-гласовитите и визуално наложени в публичното пространство с много разпознаваеми знаци на новия тип язовирен туризъм: не само риболовен, но и културен. Става дума не толкова за механите и ханчетата около язовира и тяхната нова звукова аура, колкото за грандиозното начинание на Фондация „Звезди под звездите“ в развиващото се през последните години курортно селище Раювци с така наречения „Българският Стоунхендж“ или „Раювски кромлех“. Идеята за новия тип язовирен туризъм е на основателя на фондацията Любомир Пашов, който от 2003 г. започва да развива активна дейност в Раювци, с идеята селището да се превърне в „перлата на Еленския Балкан“. До старото черковище в местността „Вълча поляна“ над язовир „Йовковци“ е изграден параклис „Св. Петка Търновска“, през 2015 г. е издигнат паметник на легендарния Вълчан войвода, започва да се гради „Раювският кромлех“ от подредени в кръг огромни каменни блокове с изписани мисли на велики българи. През 2016 г., когато е открит монументалният комплекс, е организаран първият пленер по живопис и скулптура в с. Раювци, който вече е традиционен. От петнадесет години в последната седмица на август Пашов и фондацията организират „Дни на родолюбието“, с които реализират посочените от тях като „изконни цели“: „запазване на обичаите и традициите на българския народ“; „възпитаване и утвърждаване на българското национално самосъзнание; събиране, съхраняване и разпространяване на знания за българската традиционна култура, история, етнография и фолклор; подпомагане опазването, поддържането и популяризирането на българското културно и историческо наследство; възстановяване и запазване на историческата памет на нацията относно живота и делото на бележити българи от миналото; възпитаване на подрастващото поколение в дух на високи цели, хуманизъм, родолюбие, общочовешки добродетели“[4] и т.н.
Фестивалът с народни песни и танци, възстановки на хайдушки битки, чевермета и богослужение, в който са участвали популярни фигури и групи, като Валя Балканска, Николина Чакърдъкова, Ути Бъчваров, рок група „Епизод“ и др., за съжаление бе отменен през август 2020 „заради възникналата епидемиологична обстановка“. По време на теренното проучване бяха регистрирани моменти от второто издание на пленера по скулптура „Пантеон на българските войводи“: ландшафта на Раювци и мястото в него на скулптурни композиции с ликове на български воеводи, работата на скулптури, участници в пленера, както и публиката на „Българския Стоунхендж“ и паметника на Вълчан войвода.
Текст и снимки: Венцислав Димов и Лозанка Пейчева
[1] ВиК Йовковци – сайт. Достъпен на: Язовир „Йовковци” (vik-vt.com). Последно посещение на 23 ноември 2020 г.
[2] Разговори с Ваня Сиракова, директор, и Елена Иванова и Стилияна Топалова, уредници в Музея в Елена.
[3] Интервю с Ваня Сиракова; вж. и Славов, Васил, Христо Медникаров, Петко Петков. 2002. Храмовете в Еленска духовна околия. София: SPS Print.
[4] Вж. сайт на Фондация “Звезди под звездите“. Достъпно на: За нас – РАЮВЦИ (rayuvtsistars.com). Последно посещение на 23. 11. 2020 г.