Д-р Лина Гергова (ръководител на проекта) е главен асистент в секция „Антропология на словесните традиции“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В този проект влиза с опита си в изследването на исторически и съвременни мигрантски общности, на конструирането и трансмисията на културно наследство, на ритуалите, свързани с общностната памет. Работила е както с нови мигранти от България в САЩ, Ирландия, Великобритания, Франция, Гърция и Германия, така и с традиционни общности в Турция и Румъния, както и с потомци на бежанци от Източна Тракия и преселници от Северна Добруджа.Има редица специализации (в Австрия, Италия, Словакия) и е била Мария Кюри стипендиант в Естонския литературен музей в Тарту. Автор на монографията Етнически стереотипи във всекидневната култура (Парадигма, 2012) и на брошурата „Културно наследство в миграция: добри практики и проблеми“ (ИЕФЕМ-БАН, 2017) и съавтор на монографията Културно наследство в миграция (съвм. с колектив; Парадигма, 2017). Съставител на няколко сборника, сред които Migrations (съвм. с Д. Парушева; Paradigma, 2012), Българи в чужбина, чужденци в България (съвм. с колектив; ИЕФЕМ-БАН, 2017), Cultural Heritage in Migraiton (съвм. с Н. Вуков, Т. Матанова и Я. Гергова; Paradigma, 2017) и Transborder Commemoration Routes and Rituals (съвм. с В. Воскресенски и Я. Гергова; Paradigma, 2019). Преподавала в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“.
Проф. д.изк. Лозанка Пейчева е специалист с широк и интензивен опит в областта на етно(музико)логията, фолклористиката, културната антропология, етнографията. Работи в Секция „Етномузикология и етнохореология“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, преподавала е в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград; Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София; Нов български университет – София; Шуменския университет „Константин Преславски” – Шумен; Софийския университет „Св. Климент Охридски”; Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Автор е на повече от 200 научни публикации, посветени на българската народна музика, ромската музика, историография на българската етномузикология, нематериалното културно наследство, дигитализация на културно наследство и др., като се открояват трите монографии: Душата плаче – песен излиза (1999); Зурнаджийската традиция в Югозападна България (2002) в съавторство с Венцислав Димов; Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена (2008). Автор е и на учебници и учебни помагала по музика за общообразователното училище.
Венцислав Димов е доктор на науките (Обществени комуникации и информационни науки, дисертация „Медийна музика. Звукозаписана и репродуцирана музика от България, 2018 г.,), доктор (дисертация „Етнопоп музика и културна индустрия”, 1999 г.), доцент по етномузикология (ВАК, 2004) и доцент по журналистика (ВАК, 2010). Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация. Ръководи изследователска група „Етномузикология” при Институт за изследване на изкуствата, БАН. В СУ чете лекции по дисциплините: Музика в електронните медии; Медийна музика и креативна комуникация; Звукът в онлайн медиите; Медийна музика (ФЖМК); Антропология на популярната музика (Философски факултет, магистърска програма „Културна антропология“). Научните му интереси са в сферите на етномузикология, културна антропология, изследване на медиите, културна история, медийна музика, традиционна и популярна музика, музика и малцинства. Автор и съавтор на 4 монографии, над 150 научни студии и статии, 10 учебника и учебни помагала.
Има активна дейност в областта на приложната етномузикология, като публицист и журналист, организатор и водещ на фестивали и концерти, член на експертни комисии и жури. Автор и водещ на стотици предавания за традиционна и етно музика по радиото, на десетки телевизионни документални филма и предавания, на над 200 статии в периодичния печат. Носител на награди: За музиколожко творчество и научна работа на СБК („Книга на годината“ – 2002, 2013; „Медийни активности и музикална публицистика“ – 2005, 2010); на неправителствени организации (За принос в ромската култура – Международен ромски съюз, 2004; „Пазител на традициите“ – АРИЗ) и на правителствени организации (Медал „100 години Първа световна война“ – МНО, Република България, 2018).
Член на Съюза на българските композитори – секция „Музиковеди” (от 2001 г.), Съюза на българските журналисти (от 2017); ICTM – Международен съвет за традиционна музика при ЮНЕСКО (от 2006 г.). Съосновател и заместник-председател на Борда на Националния комитет на ICTM – България (от 2016).
Боян Кулов е професор в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките. Води лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ и е ръководител на научна програма в Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ на същия университет. Специализирал е в Харвард (2009) и Япония (2005). Преподавал е също в Залцбургски университет, Университета „Джордж Уошингтон“, Университета „Джордж Мейсън“ и Американския университет във Вашингтон, изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Бил е директор и председател на Борда на директорите на специализираната група за Европа в Асоциацията на американските географи (1993-1999). Изследователската му дейност е финансирана от Националната научна фондация на САЩ, Фондация „Макартър“, САЩ, Борд за международни изследвания и обмен, САЩ (1999), Националния съвет за изследвания на САЩ и публикувана от Oxford University Press, John Wiley & Sons, Wichmann, Berg Publishers, Westview Press, and Ashgate.
Григор Григоров започва да ходи на фолклорни експедиции още като студент, през 1997 г. През 2007 г. защитава докторска дисертация в секция „Теория на литературата“ в Института за литература, а от 2011 г. е главен асистент в секция „Антропология на словесните традиции“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей. Интересува се от теорията на ритуала и символичните действия, от националните символи и места на памет, от „градския“ фолклор. Предстои да излезе книгата му Символика на националния церемониал.
Мариянка Борисова е филолог и фолклорист. Работи като главен асистент в секция „Антропология на словесните традиции“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Участва в редица изследователски и научно-приложни проекти. Професионалните й интереси, проучванията и публикациите й са в областите: мъжки календарни маскаради, локална история, нова миграция, културно наследство, официална и традиционна празничност. Има редица публикувани статии, студии, участва в колективна монография (Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина, 2017) и в съставителството на сборници (Фолклор, разказване, религиозност, 2016; Българи в чужбина, чужденци в България, 2017). Член е на SIEF (International Society for Ethnology and Folklore). Специализирала е в Литва, Естония, Грузия. Участвала е в теренни изследвания в България, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Словакия, САЩ, Хърватия, Чехия, Швеция.
Д-р Яна Гергова е главен асистент в секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Интересите й са в сферата на културната антропология, фолклористиката и изкуствознанието и по-специално в изследването на култове към светци, религиозни обекти и изображения, ритуални практики, религиозност сред новата българска миграция в ЕС. Специализирала е в Universita degli Studi di Palermo, Италия, и Институт за национална история „Григор Прличев“, Македония. Автор е на монографията Култът към светци безсребърници в България: Образи, вярвания и ритуални практики (София: Гутенберг, 2015) и съавтор на монографията Културно наследство в миграция (съвм. с колектив; София: Парадигма, 2017).
Валентин Воскресенски е магистър по културна антропология и редовен докторант към секция „Антропология на словесните традиции“ към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Научните му интереси са в областта на културната и социалната памет, институциите съхраняващи миналото и трансмисията на памет между поколенията. Фокусът на дисертационния му труд е върху възпоменанията за травматични събития от периода на социализма в България, както и съпътстващите ги наративни форми и словесни репрезентации. Интересува се и от процесите по конструиране на националните места на паметта и свързаните с тях културни идентичности. Участвал в различни изследователски екипи, провеждали теренни наблюдения в Македония, Сърбия, Албания, Австрия, Испания, САЩ.