Цели и хипотези
Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ предлага интердисциплинарно изследване на разнопосочни социо-културни и демографско-икономически процеси, свързани с изграждането на язовири в България с акцент върху културно-историческото (селища и други обекти, потопени в чашата на някои язовири) и нематериалното културно наследство ((ре)конструирано, пренесено, трансферирано от изселените общности и техните потомци), основано на богат емпиричен материал от архивни източници и събран лично от екипа. Целта е да бъде изследван всестранно социо-културният ефект от строежа на язовири и други хидроложки съоръжения на мястото и в землищата на селища през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на територията на България от гледна точка на миналото (документи, традиционна култура, архиви и пр.) и настоящето (литературно, фолклорно, родово наследство и материално наследство по места) в условията на характерен тип миграция и урбанизация/модернизация със специфичен подход, интегриращ някои от методите на културната антропология, фолклористиката, музикологията, изкуствознанието, социалната география и хидрологията.
Изследователските хипотези са свързани с пълно разслоение на нематериално и материално културно наследство – във времето и пространството, като поколенческа граница, като посоки и социална и индивидуална (емоционална) значимост на употребата; с неравномерност на континуитета на паметта и ритуалността на различните места, т.е. с нееднородност на случаите – съответно потенциал за типологизиране; с пряка зависимост между политическата ситуация през социалистическия период, от една страна, принудителната миграция и промяна в начина на живот (препитание, бит, обкръжение), от друга, и моделите на конструиране на паметта и културното наследство – от трета.
Изследването e разделено в три панела със съответните научни задачи и изследователски подходи: локална (традиционна) култура, строеж на язовира, потопяване, миграция и памет и културно наследство.
Ареалът на проучванията обхваща няколко основни язовира и свързаните с тяхното изграждане селища в България. Предпроектното проучване обособи няколко основни топоси (но е вероятно да бъдат добавени и други):
- яз. Александър Стамболийски (Великотърновско), 1954 – на мястото на село Бара;
- яз. Доспат (Смолянско), 1967 – на мястото на селата Орлино (Божалан), Бърдуче и Арнудли;
- яз. Жребчево (Старозагорско), 1965 – на мястото на селата Жребчево (Атлари/е), Запалня (Азаблу) и Долно Паничерево (Чанакчии);
- яз. Искър (Софийско), 1954 – на мястото на селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел;
- яз. Йовковци (Великотърновско) – на мястото на селата Йовковци и няколко махали;
- яз. Копринка (преди Георги Димитров, Старозагорско) – на мястото на археологическия комплекс Севтополис и залива част от с. Виден;
- яз. Кърджали (Кърджалийско), 1963 – засяга мюсюлманско гробище, обект на поклонение днес;
- яз. Овчарица (Старозагорско), 1967 – на мястото на село Търговище;
- яз. Огоста (Монтанско), 1986 – на мястото на селата Живовци и Калиманица;
- яз. Пчелина (още Лобош, Пернишко), 1970-те – на мястото на с. Пчелинци;
- яз. Пясъчник (Пловдивско), 1960 – на мястото на село Елешница;
- яз. Розов кладенец (Старозагорско), 1960 – на мястото на с. Обручище;
- яз. Студена (Пернишко), 1955 – на мястото на селата Витошко (Попово, Сръбски Самоков) и Крапец;
- яз. Студен кладенец (Кърджалийско), 1956 – на мястото на селата Желязна врата, Средна Арда, Гняздово, Дарец, Петлите, Крояци, Османово, Зорница, Дъхово, Островица (засегнати са и Лисиците и Соколско);
- яз. Тича (предишен Виница, Шуменско), 1973 – на мястото на селата Виница и Староселка;
- яз. Тополница (Пазарджишко), 1963 – на мястото на с. Мухово (преместено);
- яз. Христо Смирненски (Габровско), 1960 – на мястото на селата Спасета, Топлеш, Делижеци, Тодорчета
- яз. Цонево (Варненско), 1971 – на мястото на селата Голямо Делчево и Дебелец;
- яз. Ястребино (Търговишко), 1964 – на мястото на с. Долна Росица.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката – 2018 г.